На “спасителка”

        от Варна

         ВИРТУАЛНА СРЕЩА

В греховният и късен нощен час

безумно се вторачих във екранът син,

очаквайки спасение, в захлас,

в тишината да не бъда днес един.

Усмихна се небето - сладък звън

внесе радост в тъжната душа:

вълни на страсти идваха отвън.

Във виртуала реших да отпраша.

По пътят срещнаха се младостта

и старик, с душата на младеж.

Потънах във вълните на страстта,

любовни, и изпълнен със копнеж.

Душата литна, но тялото остана;

старикът младост да настигне не успя.

Копнеж за младост отново ме обхвана,

а синият екран, бездушен, занемя.

                         Бургас,10.07.2005 г.