Виртуална Среща
На “спасителка”
от Варна
ВИРТУАЛНА СРЕЩА
В греховният и късен нощен час
безумно се вторачих във екранът син,
очаквайки спасение, в захлас,
в тишината да не бъда днес един.
Усмихна се небето - сладък звън
внесе радост в тъжната душа:
вълни на страсти идваха отвън.
Във виртуала реших да отпраша.
По пътят срещнаха се младостта
и старик, с душата на младеж.
Потънах във вълните на страстта,
любовни, и изпълнен със копнеж.
Душата литна, но тялото остана;
старикът младост да настигне не успя.
Копнеж за младост отново ме обхвана,
а синият екран, бездушен, занемя.
Бургас,10.07.2005 г.
© Киреза Стирянов All rights reserved.
