3 mar 2009, 9:08

Виртуално

712 0 8
Научих се да чета тишината,
да виждам черните букви на черен екран;
научих се да посрещам душата ти,
пропътувала до мен пътя с виртуален керван.


Ето какво ти ми „казваш":
„Уморих се да давам любов и да моля за ласки.
Преминавам на друга вълна."
Ето какво ми се щеше да чуя:
„Да опитаме с теб да променим нещата.
Ела със мен у дома."

Ето какво ти подсказва сърцето:
„Тя е не по-различна от всички жени,
със които си имал вземане-даване -
ще изстиска от теб любовта ти
и ще си иде при някой друг да скърби."

Ето какво се опитвам
да му подскажа на твойто сърце:
„Дай й на тази жена опрощаване
за всички грешни стъпки и всички злини,
които е сторила, защото ти не си я обичал."

И ако можеха твойте очи,
пропътували през пространството,
да стигнат до мен,
ако можеха моите думи да стигнат до теб,
ако можеха мислите да се срещнат
в любовен танц някъде във пространството,
може би щях да имам шанс,
щях да имам шанс...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....