Виртуално
Научих се да чета тишината,
да виждам черните букви на черен екран;
научих се да посрещам душата ти,
пропътувала до мен пътя с виртуален керван.
Ето какво ти ми „казваш":
„Уморих се да давам любов и да моля за ласки.
Преминавам на друга вълна."
Ето какво ми се щеше да чуя:
„Да опитаме с теб да променим нещата.
Ела със мен у дома."
Ето какво ти подсказва сърцето:
„Тя е не по-различна от всички жени,
със които си имал вземане-даване -
ще изстиска от теб любовта ти
и ще си иде при някой друг да скърби."
Ето какво се опитвам
да му подскажа на твойто сърце:
„Дай й на тази жена опрощаване
за всички грешни стъпки и всички злини,
които е сторила, защото ти не си я обичал."
И ако можеха твойте очи,
пропътували през пространството,
да стигнат до мен,
ако можеха моите думи да стигнат до теб,
ако можеха мислите да се срещнат
в любовен танц някъде във пространството,
може би щях да имам шанс,
щях да имам шанс...
да виждам черните букви на черен екран;
научих се да посрещам душата ти,
пропътувала до мен пътя с виртуален керван.
Ето какво ти ми „казваш":
„Уморих се да давам любов и да моля за ласки.
Преминавам на друга вълна."
Ето какво ми се щеше да чуя:
„Да опитаме с теб да променим нещата.
Ела със мен у дома."
Ето какво ти подсказва сърцето:
„Тя е не по-различна от всички жени,
със които си имал вземане-даване -
ще изстиска от теб любовта ти
и ще си иде при някой друг да скърби."
Ето какво се опитвам
да му подскажа на твойто сърце:
„Дай й на тази жена опрощаване
за всички грешни стъпки и всички злини,
които е сторила, защото ти не си я обичал."
И ако можеха твойте очи,
пропътували през пространството,
да стигнат до мен,
ако можеха моите думи да стигнат до теб,
ако можеха мислите да се срещнат
в любовен танц някъде във пространството,
може би щях да имам шанс,
щях да имам шанс...
© Павлина Гатева All rights reserved.
