14 may 2010, 20:48

Вирус по мечтите

  Poesía
1.2K 0 23

Кабинетът за лечение на мечтите

беше изцяло решен в тюркоаз.

“Какъв е проблемът?” - докторът пита,

доволен, че в тюркоаз съм и аз.

 

Подадох му сбирка със моите стихове,

а той ги запрелисти без глас.

Видях как пробягваха палаво тикове

зад рамките в цвят тюркоаз.

 

“Да. Сложно е Вашето заболяване,

нарича се Персонален екстаз.

Не подлежат мечтите на подчиняване...”

Засрамих клепачите в тюркоаз.

 

“Оттук нататък правете си сметката,

не упътвайте мечтите с компас!

Вреди им сериозно монотонност на гледката,

пък билà тя в любим тюркоаз.

 

Ще Ви предпиша многоцветна палитра,

ще я приготвят специално за Вас...”

(а при тези думи направо залитнах).

“... Ще пропуснем цвета тюркоаз!”

 

Със треперещи пръсти отворих боите,

търсех разни посоки в захлас.

Тук са сини...! А тук са зелени мечтите...!

Да ги смеся... -

Какъв... тюркоаз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люсил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Калин!
  • Мечти в рима...Чудесно е!
  • Да, ако позволим, могат да се лекуват! Здрави мечти за теб, Симеон!
  • Ех, тези мечти !
    Добре, че се поддават на лечение !
    Много е хубаво !
  • Така е, Борис, хапчетата не достигат! Благодарности, че намина!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...