Кабинетът за лечение на мечтите
беше изцяло решен в тюркоаз.
“Какъв е проблемът?” - докторът пита,
доволен, че в тюркоаз съм и аз.
Подадох му сбирка със моите стихове,
а той ги запрелисти без глас.
Видях как пробягваха палаво тикове
зад рамките в цвят тюркоаз.
“Да. Сложно е Вашето заболяване,
нарича се Персонален екстаз.
Не подлежат мечтите на подчиняване...”
Засрамих клепачите в тюркоаз.
“Оттук нататък правете си сметката,
не упътвайте мечтите с компас!
Вреди им сериозно монотонност на гледката,
пък билà тя в любим тюркоаз.
Ще Ви предпиша многоцветна палитра,
ще я приготвят специално за Вас...”
(а при тези думи направо залитнах).
“... Ще пропуснем цвета тюркоаз!”
Със треперещи пръсти отворих боите,
търсех разни посоки в захлас.
Тук са сини...! А тук са зелени мечтите...!
Да ги смеся... -
Какъв... тюркоаз!
© Люсил Всички права запазени