14.05.2010 г., 20:48

Вирус по мечтите

1.2K 0 23

Кабинетът за лечение на мечтите

беше изцяло решен в тюркоаз.

“Какъв е проблемът?” - докторът пита,

доволен, че в тюркоаз съм и аз.

 

Подадох му сбирка със моите стихове,

а той ги запрелисти без глас.

Видях как пробягваха палаво тикове

зад рамките в цвят тюркоаз.

 

“Да. Сложно е Вашето заболяване,

нарича се Персонален екстаз.

Не подлежат мечтите на подчиняване...”

Засрамих клепачите в тюркоаз.

 

“Оттук нататък правете си сметката,

не упътвайте мечтите с компас!

Вреди им сериозно монотонност на гледката,

пък билà тя в любим тюркоаз.

 

Ще Ви предпиша многоцветна палитра,

ще я приготвят специално за Вас...”

(а при тези думи направо залитнах).

“... Ще пропуснем цвета тюркоаз!”

 

Със треперещи пръсти отворих боите,

търсех разни посоки в захлас.

Тук са сини...! А тук са зелени мечтите...!

Да ги смеся... -

Какъв... тюркоаз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Калин!
  • Мечти в рима...Чудесно е!
  • Да, ако позволим, могат да се лекуват! Здрави мечти за теб, Симеон!
  • Ех, тези мечти !
    Добре, че се поддават на лечение !
    Много е хубаво !
  • Така е, Борис, хапчетата не достигат! Благодарности, че намина!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...