14.05.2010 г., 20:48

Вирус по мечтите

1.2K 0 23

Кабинетът за лечение на мечтите

беше изцяло решен в тюркоаз.

“Какъв е проблемът?” - докторът пита,

доволен, че в тюркоаз съм и аз.

 

Подадох му сбирка със моите стихове,

а той ги запрелисти без глас.

Видях как пробягваха палаво тикове

зад рамките в цвят тюркоаз.

 

“Да. Сложно е Вашето заболяване,

нарича се Персонален екстаз.

Не подлежат мечтите на подчиняване...”

Засрамих клепачите в тюркоаз.

 

“Оттук нататък правете си сметката,

не упътвайте мечтите с компас!

Вреди им сериозно монотонност на гледката,

пък билà тя в любим тюркоаз.

 

Ще Ви предпиша многоцветна палитра,

ще я приготвят специално за Вас...”

(а при тези думи направо залитнах).

“... Ще пропуснем цвета тюркоаз!”

 

Със треперещи пръсти отворих боите,

търсех разни посоки в захлас.

Тук са сини...! А тук са зелени мечтите...!

Да ги смеся... -

Какъв... тюркоаз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Калин!
  • Мечти в рима...Чудесно е!
  • Да, ако позволим, могат да се лекуват! Здрави мечти за теб, Симеон!
  • Ех, тези мечти !
    Добре, че се поддават на лечение !
    Много е хубаво !
  • Така е, Борис, хапчетата не достигат! Благодарности, че намина!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...