15 jul 2022, 17:20

Вишна

720 0 0

"...Его вятърът пак трепери по оголените черчевета, изпъкнали като кокалите на някоя бабичка. 
И пак се гони с листата и октава по октава тялото му отново и отново се вихри из изтърбушените трупове на старите дървета, докато не се сбогува с небето.
Вишна - ама, че жалка съдба.
Днес си заобиколена от детска радост и насекомна глъчка, утре ти остава само мъглите да дишаш и да усещаш разяждащата сила на хилядите дървояди и техните приплоди.
Ама, че жалка съдба.
А догмата на човешкото разковниче продължава.
Ах, как продължава успивно да гали младежкия облик на утрешния ден.
Ала какво ако заспи?
Заспи ли, заспиват и надеждите.
А на човек колко му трябва?
Та нали само вярата му стиска сърцето.
Животът те лази - събуди се!..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© България Свободна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...