4 feb 2021, 11:52

Високо

  Poesía
807 9 17

Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения.
И може да съм боса, да съм гола
и може да ми изкълват очите,
но моят път е все нагоре!
Не с гаргите, а със орлите!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ценя твоето мнение, знаеш.
    Но според мен, да имаш талант не е достатъчно, трябва този талант да има и ум, който да развива. Може да имаш талант да редиш красиво думички, но като няма какво да кажеш, си е просто брътвеж.
  • Споделям казаното от Марко. Ще добавя само следните съждения: Дарбата е дар от висшите вселенски сили, от Бог. "Скромността краси човека". Критиката, според много мъдри учители е: " Програма за унищожение на критикувания. Никой не бива да се намесва в чуждия свят без да е помолен за това". Не са мои думи. Моля за извинение, че се намесих във вашата дискусия!
    Дарина, пожелавам ти много, много, творчески успехи, с дарбата, която ти е дал Бог!
  • Според мен всеки привлечен от дълбините на нещата може да се докосне до съвършенството, въпрос на желание е
    Благодаря ти за високата оценка
  • Трудно се коментира съвършеното.
    Признавам, че си много добра в поезията.
    Една от най-добрите в сайта.
    Но приеми, че не всички са на твое ниво.
    Не си ли прекалено взискателна към тях? Те толкова си могат.
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Така е!
    Хубава вечер на всички от мен 😊

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...