4 февр. 2021 г., 11:52

Високо

803 9 17

Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения.
И може да съм боса, да съм гола
и може да ми изкълват очите,
но моят път е все нагоре!
Не с гаргите, а със орлите!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© любимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ценя твоето мнение, знаеш.
    Но според мен, да имаш талант не е достатъчно, трябва този талант да има и ум, който да развива. Може да имаш талант да редиш красиво думички, но като няма какво да кажеш, си е просто брътвеж.
  • Споделям казаното от Марко. Ще добавя само следните съждения: Дарбата е дар от висшите вселенски сили, от Бог. "Скромността краси човека". Критиката, според много мъдри учители е: " Програма за унищожение на критикувания. Никой не бива да се намесва в чуждия свят без да е помолен за това". Не са мои думи. Моля за извинение, че се намесих във вашата дискусия!
    Дарина, пожелавам ти много, много, творчески успехи, с дарбата, която ти е дал Бог!
  • Според мен всеки привлечен от дълбините на нещата може да се докосне до съвършенството, въпрос на желание е
    Благодаря ти за високата оценка
  • Трудно се коментира съвършеното.
    Признавам, че си много добра в поезията.
    Една от най-добрите в сайта.
    Но приеми, че не всички са на твое ниво.
    Не си ли прекалено взискателна към тях? Те толкова си могат.
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Така е!
    Хубава вечер на всички от мен 😊

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...