4 февр. 2021 г., 11:52

Високо 

  Поэзия
668 9 17
Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Все права защищены

Предложения
: ??:??