4.02.2021 г., 11:52

Високо

802 9 17

Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения.
И може да съм боса, да съм гола
и може да ми изкълват очите,
но моят път е все нагоре!
Не с гаргите, а със орлите!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ценя твоето мнение, знаеш.
    Но според мен, да имаш талант не е достатъчно, трябва този талант да има и ум, който да развива. Може да имаш талант да редиш красиво думички, но като няма какво да кажеш, си е просто брътвеж.
  • Споделям казаното от Марко. Ще добавя само следните съждения: Дарбата е дар от висшите вселенски сили, от Бог. "Скромността краси човека". Критиката, според много мъдри учители е: " Програма за унищожение на критикувания. Никой не бива да се намесва в чуждия свят без да е помолен за това". Не са мои думи. Моля за извинение, че се намесих във вашата дискусия!
    Дарина, пожелавам ти много, много, творчески успехи, с дарбата, която ти е дал Бог!
  • Според мен всеки привлечен от дълбините на нещата може да се докосне до съвършенството, въпрос на желание е
    Благодаря ти за високата оценка
  • Трудно се коментира съвършеното.
    Признавам, че си много добра в поезията.
    Една от най-добрите в сайта.
    Но приеми, че не всички са на твое ниво.
    Не си ли прекалено взискателна към тях? Те толкова си могат.
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Така е!
    Хубава вечер на всички от мен 😊

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....