Високо горе розите цъфтят
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят,
щом с мед напълнят дъхавата пита,
от мойта сладост някой да опита
и капки мед дъха да уловят
на юни, който шеметно отлита?
Такъв е той – немирен и крилат,
душата му е сита и пресита,
в косите му щурци и птици спят.
Дано ме види в миг, додето скита...
Оченце златно – летен благодат."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
