Високосна моя
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците,
сякаш трън, в очите на света,
а след него - нощ за звездобройците,
да предскажат точно любовта.
А ще дойдат пролетта и лятото,
и напук земята се върти.
Ще им стигне ли тогава златото?
Сълзите ти кой ще заплати?
На плещите крехки, на годината,
грях човешки, ангелски крила.
Слънце тя е. Под дъга щом минете,
прошепнете : Орис е била...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
