Високосна моя
Високосна моя, в календара ти,
някой е зачеркнал пролетта.
Искат да се върне някак старата,
им година. С жарките лета.
Този ден, дарен от летобройците,
сякаш трън, в очите на света,
а след него - нощ за звездобройците,
да предскажат точно любовта.
А ще дойдат пролетта и лятото,
и напук земята се върти.
Ще им стигне ли тогава златото?
Сълзите ти кой ще заплати?
На плещите крехки, на годината,
грях човешки, ангелски крила.
Слънце тя е. Под дъга щом минете,
прошепнете : Орис е била...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
