ВИСОТА
Сега така си ми необходима,
за мен си толкова и важна специална,
ти с нищо земно си несъизмерима,
по-скоро феерична, но не реална.
Не, в този свят не е възможно да те има,
навярно виртуалната реалност е родила
в чип на свръхкомпютър немислима
жена, и тайнствена, и демонична, мила.
Създадена ли си - мечта на гений,
недосегаема като в компютърна игра,
наслагвана от милиарди образи и гени,
неземност, която с' земното се подигра.
Дори такава идеална, свръхдалечна,
сега и тук нуждая се от теб - ела,
не вярвам във любов пожизнена или пък вечна,
- нека бъдем с теб не само чувства - и тела.
Надявах се, надявам се, не ще се уморя,
мечтаех, мечтая още нощ и ден,
ако си измислена, а не реална, ще те сътворя,
ако тяло нямаш, ще те взема в мен.
Но в този свят проклет да бъда ще те има,
дори за всички да си някаква мечта,
дори ако потрябва, нека от сърцето ми се взема,
но ще те има - тъй реална като обичта.
Ти толкова красива си, несъизмерима,
в сравнение със всяка земна висота,
съмнявам се дори дали художник някога ще има
в четката си толкова талант за красота.
ЕТ МАЧИБО 2014
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados