9.05.2014 г., 22:37

Висота

1K 0 7

ВИСОТА

 

Сега така си ми необходима,

за мен си  толкова и важна специална,

ти с нищо земно си несъизмерима,

по-скоро феерична, но не реална.

 

Не, в този свят не е възможно да те има,

навярно виртуалната реалност е родила

в чип на свръхкомпютър немислима

жена, и тайнствена, и демонична, мила.

 

Създадена ли си - мечта на гений,

недосегаема като в компютърна игра,

наслагвана от милиарди образи и гени,

неземност, която с' земното се подигра.

 

Дори такава идеална, свръхдалечна,

сега и тук нуждая се от теб - ела,

не вярвам във любов пожизнена или пък вечна,

- нека бъдем с теб не само чувства - и тела.

 

Надявах се, надявам се, не ще се уморя,

мечтаех, мечтая още нощ и ден,

ако си измислена, а не реална, ще те сътворя,

ако тяло нямаш, ще те взема в мен.

 

Но в този  свят проклет да бъда  ще те има,

дори за всички да си някаква  мечта,

дори ако потрябва, нека от сърцето ми се взема,

но ще те има - тъй реална като обичта.

 

Ти толкова красива си, несъизмерима,

в сравнение със всяка земна висота,

съмнявам се дори дали художник някога ще има

в четката си  толкова талант за красота.

 

 

ЕТ МАЧИБО 2014

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...