11 jun 2021, 12:04  

Висоти

750 0 0

Полегнала в нощта, летя  и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.


Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва  ме с неповторимостта. 


Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в  приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса,  любов и земна висота.


И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят  моята душа.


Омайват ме, разлиствайки ми книжка  с житейски светлини в безкрайността. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велла Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...