11.06.2021 г., 12:04  

Висоти

748 0 0

Полегнала в нощта, летя  и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.


Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва  ме с неповторимостта. 


Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в  приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса,  любов и земна висота.


И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят  моята душа.


Омайват ме, разлиствайки ми книжка  с житейски светлини в безкрайността. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...