11.06.2021 г., 12:04  

Висоти

743 0 0

Полегнала в нощта, летя  и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.


Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва  ме с неповторимостта. 


Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в  приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса,  любов и земна висота.


И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят  моята душа.


Омайват ме, разлиствайки ми книжка  с житейски светлини в безкрайността. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...