Полегнала в нощта, летя  и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.

Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва  ме с неповторимостта. 

Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в  приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса,  любов и земна висота.

И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят  моята душа.

Омайват ме, разлиствайки ми книжка  с житейски светлини в безкрайността.