Jun 11, 2021, 12:04 PM  

Висоти

738 0 0

Полегнала в нощта, летя  и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.


Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва  ме с неповторимостта. 


Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в  приказка - мечта, усещам силата на топлина, на вяра в чудеса,  любов и земна висота.


И ето, върховете, остри - широко извисени, отварят  моята душа.


Омайват ме, разлиствайки ми книжка  с житейски светлини в безкрайността. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велла Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...