25 dic 2014, 16:23

Витлеемска история

  Poesía
941 1 4

Тиха нощ,

за която е всичко разказано,

но човекът остава в незнание.

Бебе. Ясла. Небето - белязано

от звезда със вековно послание.

 

И овчари в среднощното бдение

първи ясния знак разтълкуваха.

Славна вест! Бог изпрати спасение!

И небе, и земя запразнуваха.

 

Още колко ли нощи в затишие

ще обличат във истинност дните ни?

И заслушани, не с безразличие,

Боже, дай да прогледнат очите ни!

 

С прочит нов да се сбъдне в душата ни

Витлеемската приказка стара.

- Бог роди се - изрича устата ни.

А умът се събужда за вяра.

 

Тиха нощ!

Днес отново се случва. Да, Свята е!

И сърцето откликва с прозрение.

Виж, небето съдбовно огрято е!

И за тебе се ражда спасение.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...