25 dic 2014, 16:23

Витлеемска история

  Poesía
938 1 4

Тиха нощ,

за която е всичко разказано,

но човекът остава в незнание.

Бебе. Ясла. Небето - белязано

от звезда със вековно послание.

 

И овчари в среднощното бдение

първи ясния знак разтълкуваха.

Славна вест! Бог изпрати спасение!

И небе, и земя запразнуваха.

 

Още колко ли нощи в затишие

ще обличат във истинност дните ни?

И заслушани, не с безразличие,

Боже, дай да прогледнат очите ни!

 

С прочит нов да се сбъдне в душата ни

Витлеемската приказка стара.

- Бог роди се - изрича устата ни.

А умът се събужда за вяра.

 

Тиха нощ!

Днес отново се случва. Да, Свята е!

И сърцето откликва с прозрение.

Виж, небето съдбовно огрято е!

И за тебе се ражда спасение.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...