25.12.2014 г., 16:23

Витлеемска история

942 1 4

Тиха нощ,

за която е всичко разказано,

но човекът остава в незнание.

Бебе. Ясла. Небето - белязано

от звезда със вековно послание.

 

И овчари в среднощното бдение

първи ясния знак разтълкуваха.

Славна вест! Бог изпрати спасение!

И небе, и земя запразнуваха.

 

Още колко ли нощи в затишие

ще обличат във истинност дните ни?

И заслушани, не с безразличие,

Боже, дай да прогледнат очите ни!

 

С прочит нов да се сбъдне в душата ни

Витлеемската приказка стара.

- Бог роди се - изрича устата ни.

А умът се събужда за вяра.

 

Тиха нощ!

Днес отново се случва. Да, Свята е!

И сърцето откликва с прозрение.

Виж, небето съдбовно огрято е!

И за тебе се ражда спасение.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...