Dec 25, 2014, 4:23 PM

Витлеемска история

  Poetry
943 1 4

Тиха нощ,

за която е всичко разказано,

но човекът остава в незнание.

Бебе. Ясла. Небето - белязано

от звезда със вековно послание.

 

И овчари в среднощното бдение

първи ясния знак разтълкуваха.

Славна вест! Бог изпрати спасение!

И небе, и земя запразнуваха.

 

Още колко ли нощи в затишие

ще обличат във истинност дните ни?

И заслушани, не с безразличие,

Боже, дай да прогледнат очите ни!

 

С прочит нов да се сбъдне в душата ни

Витлеемската приказка стара.

- Бог роди се - изрича устата ни.

А умът се събужда за вяра.

 

Тиха нощ!

Днес отново се случва. Да, Свята е!

И сърцето откликва с прозрение.

Виж, небето съдбовно огрято е!

И за тебе се ражда спасение.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...