Витоша
Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора,
каквито са много и днес,
обаче от всичкия стрес
шедьовър незрим е просторът…
О, скоро иди в планината,
в обятията на хлада –
да чуеш гласа на листата,
да видиш отгоре града!
Така ще заситиш глада,
изконния глад на душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Бурназов Todos los derechos reservados
