Витоша и облачето
В смог неоплетено, малко и беличко,
чисто, самотно, в отбор с ветровете,
пълзи упорито, галантно и лекичко,
облаче в устрем към тях – боговете.
Витоша нежно стои умилена,
дава му път със скалите – ръцете ù.
„Пий от гръдта ми водата студена,
да текне и в теб сила от вековете!”
След няколко мига за вечната Витоша
малкото облаче с гордост и смелост,
стои на върха, запъхтяно издиша, ...