Витоша и облачето
Витоша и облачето
В смог неоплетено, малко и беличко,
чисто, самотно, в отбор с ветровете,
пълзи упорито, галантно и лекичко,
облаче в устрем към тях – боговете.
Витоша нежно стои умилена,
дава му път със скалите – ръцете ù.
„Пий от гръдта ми водата студена,
да текне и в теб сила от вековете!”
След няколко мига за вечната Витоша
малкото облаче с гордост и смелост,
стои на върха, запъхтяно издиша,
но вижда в света вече превзета крепост.
"Сестро ми, Витоша, нещо се случи -
тежко и мъчно ми е на сърцето.
Плаче ми се, истински ми се плаче!
С тази победа какво е отнето!?"
"Мило ми облаче, всяко нагоре
има цена, на която се плаща.
Ако решиш да изкачваш повторно,
старата болка сега ще изплакваш."
© Владислава Генова All rights reserved.
