Витоша и облачето
Витоша и облачето
В смог неоплетено, малко и беличко,
чисто, самотно, в отбор с ветровете,
пълзи упорито, галантно и лекичко,
облаче в устрем към тях – боговете.
Витоша нежно стои умилена,
дава му път със скалите – ръцете ù.
„Пий от гръдта ми водата студена,
да текне и в теб сила от вековете!”
След няколко мига за вечната Витоша
малкото облаче с гордост и смелост,
стои на върха, запъхтяно издиша,
но вижда в света вече превзета крепост.
"Сестро ми, Витоша, нещо се случи -
тежко и мъчно ми е на сърцето.
Плаче ми се, истински ми се плаче!
С тази победа какво е отнето!?"
"Мило ми облаче, всяко нагоре
има цена, на която се плаща.
Ако решиш да изкачваш повторно,
старата болка сега ще изплакваш."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
