3 ene 2016, 17:48

Витрина

  Poesía
725 0 3

 

Огледах се в една витрина

на нов, модерен магазин.

И всеки път, оттам щом мина,

задавам си въпрос един:

 

„Дали лъчите отразени

са моя образ или там

стоят и гледат манекени,

лишени от мечти и плам?”

 

Тъй стана граница стъклото

между различни светове.

Къде ли, търсейки доброто,

Съдбата ще ме призове?

 

Приел бих с радост топлината,

но, скрита с четири стени,

ще спре и замълчи душата

и ще ме гледа отстрани.

 

Отвън нощта е все студена,

но дава ми звезди безброй.

Тя носи тайна споделена

и пътят ще е само мой!

+ + +

Оглеждам се в една витрина

(тя винаги стои пред мен!)

И на въпросите - лавина

си отговарям всеки ден...

 

01.01.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "
    Отвън нощта е все студена,
    но дава ми звезди безброй.
    Тя носи тайна споделена
    и пътят ще е само мой!
    + + +
    Оглеждам се в една витрина
    (тя винаги стои пред мен!)
    И на въпросите - лавина
    си отговарям всеки ден..."

    Човекът винаги стои срещу огледало,но от нас и от душата ни зависи то какво ще показва.Поздравления!!!
  • Много ми хареса асоциацията между лъскавия свят и нашия, реалния.
  • Е, то самия живот е витрина или огледало! Каквото излъчваме, това отразяваме!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...