3 ene 2016, 17:48

Витрина 

  Poesía
466 0 3

 

Огледах се в една витрина

на нов, модерен магазин.

И всеки път, оттам щом мина,

задавам си въпрос един:

 

„Дали лъчите отразени

са моя образ или там

стоят и гледат манекени,

лишени от мечти и плам?”

 

Тъй стана граница стъклото

между различни светове.

Къде ли, търсейки доброто,

Съдбата ще ме призове?

 

Приел бих с радост топлината,

но, скрита с четири стени,

ще спре и замълчи душата

и ще ме гледа отстрани.

 

Отвън нощта е все студена,

но дава ми звезди безброй.

Тя носи тайна споделена

и пътят ще е само мой!

+ + +

Оглеждам се в една витрина

(тя винаги стои пред мен!)

И на въпросите - лавина

си отговарям всеки ден...

 

01.01.2016

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "
    Отвън нощта е все студена,
    но дава ми звезди безброй.
    Тя носи тайна споделена
    и пътят ще е само мой!
    + + +
    Оглеждам се в една витрина
    (тя винаги стои пред мен!)
    И на въпросите - лавина
    си отговарям всеки ден..."

    Човекът винаги стои срещу огледало,но от нас и от душата ни зависи то какво ще показва.Поздравления!!!
  • Много ми хареса асоциацията между лъскавия свят и нашия, реалния.
  • Е, то самия живот е витрина или огледало! Каквото излъчваме, това отразяваме!!!
Propuestas
: ??:??