Витрина

Поэзия

730 0 3

Огледах се в една витрина

на нов, модерен магазин.

И всеки път, оттам щом мина,

задавам си въпрос един:

„Дали лъчите отразени

са моя образ или там

стоят и гледат манекени,

лишени от мечти и плам?”

Тъй стана граница стъклото

между различни светове.

Къде ли, търсейки доброто,

Съдбата ще ме призове?

Приел бих с радост топлината,

но, скрита с четири стени,

ще спре и замълчи душата

и ще ме гледа отстрани.

Отвън нощта е все студена,

но дава ми звезди безброй.

Тя носи тайна споделена

и пътят ще е само мой!

+ + +

Оглеждам се в една витрина

(тя винаги стои пред мен!)

И на въпросите - лавина

си отговарям всеки ден...

01.01.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

"
Отвън нощта е все студена,
но дава ми звезди безброй.
Тя носи тайна споделена
и пътят ще е само мой!
+ + +
Оглеждам се в една витрина
(тя винаги стои пред мен!)
И на въпросите - лавина
си отговарям всеки ден..."

Човекът винаги стои срещу огледало,но от нас и от душата ни зависи то какво ще показва.Поздравления!!!

2016-01-04T12:35:30+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много ми хареса асоциацията между лъскавия свят и нашия, реалния.

2016-01-04T11:17:25+02:00
nezemna (Неземна)

Е, то самия живот е витрина или огледало! Каквото излъчваме, това отразяваме!!!

2016-01-04T06:43:30+02:00