Витрина
Огледах се в една витрина
на нов, модерен магазин.
И всеки път, оттам щом мина,
задавам си въпрос един:
„Дали лъчите отразени
са моя образ или там
стоят и гледат манекени,
лишени от мечти и плам?”
Тъй стана граница стъклото
между различни светове.
Къде ли, търсейки доброто,
Съдбата ще ме призове?
Приел бих с радост топлината,
но, скрита с четири стени,
ще спре и замълчи душата
и ще ме гледа отстрани.
Отвън нощта е все студена,
но дава ми звезди безброй.
Тя носи тайна споделена
и пътят ще е само мой!
+ + +
Оглеждам се в една витрина
(тя винаги стои пред мен!)
И на въпросите - лавина
си отговарям всеки ден...
01.01.2016
© Динко All rights reserved.
