7 feb 2017, 10:17

Виза-2

  Poesía » Otra
390 0 7

Спрях да го чета живота -

знам го вече наизуст.

Аз ли съм му идиота

да се правя на Исус?

 

Като книга ми шумолят

светъл ден и тъмна нощ.

Думичките ми се молят

да ги включа в стих нелош.

 

Готвя вече бяла риза,

шита от намачкан лен.

И със хубав стих - за виза,

да си тръгна някой ден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подозирам, че за там режимът е безвизов, Никола. Ала добре си се сетил да вмъкнеш тази хрумка. Нека да си извадим и виза-2, за всеки случай. Лошото е само, че няма да ни върнат обатно заради нередовност в документацията. Харесах!
  • Поздравления и от мен! Харесах и оценявам високо!
  • Не бързай толкова,хубав стих! Поздрав!
  • хубаво, лее се
  • Харесах!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...