Спрях да го чета живота -
знам го вече наизуст.
Аз ли съм му идиота
да се правя на Исус?
Като книга ми шумолят
светъл ден и тъмна нощ.
Думичките ми се молят
да ги включа в стих нелош.
Готвя вече бяла риза,
шита от намачкан лен.
И със хубав стих - за виза,
да си тръгна някой ден.
© Никола Апостолов Всички права запазени