Вкъщи...
Да те докосне полъха на вкъщи,
на онази черна, истинска земя,
сърцето ти, препускащо със вълци,
да спре от щастие и топлина...
Да те посрещнат старите на прага,
да те прегърне пак онази миризма,
И като загубено дете да се зарадваш,
на бялата пораснала бреза...
Домът ти помни тихите ти стъпки,
сърцето помни ритъма на този дом,
и лудо в гърдите ще препуска, ...