Dec 16, 2015, 7:47 AM

Вкъщи

Poetry

429 0 0

Вкъщи...

Да те докосне полъха на вкъщи, на онази черна, истинска земя, сърцето ти, препускащо със вълци, да спре от щастие и топлина... Да те посрещнат старите на прага, да те прегърне пак онази миризма, И като загубено дете да се зарадваш, на бялата пораснала бреза... Домът ти помни тихите ти стъпки, сърцето помни ритъма на този дом, и лудо в гърдите ще препуска, като пеперуда, освободена от затвор. И вече имаш всичко, вече си богата, защото най-накрая си си у дома, в прегръдките на мама и на татко, И вече имаш всичко.... У дома... Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0