Dec 16, 2015, 7:47 AM

Вкъщи

Poetry

436 0 0

Вкъщи...

Да те докосне полъха на вкъщи, на онази черна, истинска земя, сърцето ти, препускащо със вълци, да спре от щастие и топлина... Да те посрещнат старите на прага, да те прегърне пак онази миризма, И като загубено дете да се зарадваш, на бялата пораснала бреза... Домът ти помни тихите ти стъпки, сърцето помни ритъма на този дом, и лудо в гърдите ще препуска, като пеперуда, освободена от затвор. И вече имаш всичко, вече си богата, защото най-накрая си си у дома, в прегръдките на мама и на татко, И вече имаш всичко.... У дома... Диана Димитрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0