16 дек. 2015 г., 07:47

Вкъщи

Поэзия

437 0 0

Вкъщи...

Да те докосне полъха на вкъщи, на онази черна, истинска земя, сърцето ти, препускащо със вълци, да спре от щастие и топлина... Да те посрещнат старите на прага, да те прегърне пак онази миризма, И като загубено дете да се зарадваш, на бялата пораснала бреза... Домът ти помни тихите ти стъпки, сърцето помни ритъма на този дом, и лудо в гърдите ще препуска, като пеперуда, освободена от затвор. И вече имаш всичко, вече си богата, защото най-накрая си си у дома, в прегръдките на мама и на татко, И вече имаш всичко.... У дома... Диана Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...