16 дек. 2015 г., 07:47

Вкъщи

431 0 0

 Вкъщи...

  Да те докосне полъха на вкъщи, на онази черна, истинска земя, сърцето ти, препускащо със вълци, да спре от щастие и топлина...   Да те посрещнат старите на прага, да те прегърне пак онази миризма, И като загубено дете да се зарадваш, на бялата пораснала бреза...   Домът ти помни тихите ти стъпки, сърцето помни ритъма на този дом, и лудо в гърдите ще препуска, като пеперуда, освободена от затвор.   И вече имаш всичко, вече си богата, защото най-накрая си си у дома, в прегръдките на мама и на татко, И вече имаш всичко.... У дома...   Диана Димитрова    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...