Вкъщи
Акордите са тихи и изискани.
Музиката топли
като мляко.
Ноктите ми валсово танцуват
по мека магистрала на ръката му.
Стъпките им - леки и задъхани
нежно се разхождат по завоите.
Кожата под тях
потръпва.
Бяла. Влюбена. И моя.
Магистралите-ръце се стягат
и от пътя, от завоите
неочаквано попадам
в много нежно
вкъщи.
Така заспивам вечер
и също
така красиво е
когато се събудя в два
и видя
как светът до мене спи
и ме прегръща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ана-Кристин Todos los derechos reservados
