18 dic 2021, 19:38  

Успях! 

  Poesía » Otra
525 6 10

Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.

 

А ти похъркваш кротко на дивана,
прегърнал котка. Сън да ти преде,
а аз летя, хвърчило да си хвана,
да отлетим. Не питам и къде.

 

Луната ми намига дяволито,
танцувам тихо с падаща звезда,
оглеждам се в еленово копито,
за мен събрало живата вода.

 

А зазори ли, сънена и боса,
ти правя палачинки. Щипка смях
добавям. И в кафето, дето нося,

магия лунна. Ето на! Успях!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??