Успях!
Обикновено аз съм тази дето,
си тръгва нощем боса и сама.
Светулка съм и дом ми е небето,
прегръщам сови в нощната тъма.
А ти похъркваш кротко на дивана,
прегърнал котка. Сън да ти преде,
а аз летя, хвърчило да си хвана,
да отлетим. Не питам и къде.
Луната ми намига дяволито,
танцувам тихо с падаща звезда,
оглеждам се в еленово копито,
за мен събрало живата вода.
А зазори ли, сънена и боса,
ти правя палачинки. Щипка смях
добавям. И в кафето, дето нося,
магия лунна. Ето на! Успях!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
