Влажни са очите на тъгата,
в душата тъмно е като в тунел.
Нали сами градим съдбата.
Защо виним че някой ни я взел?
Тя тъгата в душите ни е нужна,
да изчистим от нас фалшивите мечти.
Душата ще държи ни будна,
в живота на отворени врати.
Любовта как искам да ни е гореща,
да забравим за мрачната тъга.
Да срещам усмивките отсреща,
не ставам на двуличието слуга. ...