Влажни са очите на тъгата,
в душата тъмно е като в тунел.
Нали сами градим съдбата.
Защо виним че някой ни я взел?
Тя тъгата в душите ни е нужна,
да изчистим от нас фалшивите мечти.
Душата ще държи ни будна,
в живота на отворени врати.
Любовта как искам да ни е гореща,
да забравим за мрачната тъга.
Да срещам усмивките отсреща,
не ставам на двуличието слуга.
В.Й. 14.03.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
