Влажни са очите
Влажни са очите на тъгата,
в душата тъмно е като в тунел.
Нали сами градим съдбата.
Защо виним че някой ни я взел?
Тя тъгата в душите ни е нужна,
да изчистим от нас фалшивите мечти.
Душата ще държи ни будна,
в живота на отворени врати.
Любовта как искам да ни е гореща,
да забравим за мрачната тъга.
Да срещам усмивките отсреща,
не ставам на двуличието слуга.
В.Й. 14.03.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
