13 sept 2007, 8:54

Влажно (На дъжд прилича самотата) 

  Poesía
567 0 13
На дъжд прилича самотата,
душата - океан безбрежен,
ако искат, нека плачат небесата,
но нека е с гласа ти нежен!

Когато капят часове студени
и разпръсват прежните мечти,
събирам в длани капки изпотени,
от твойте хубави черти.

От морето расне красотата,
като тяло жадно и неутолено,
в река е буйна самотата
и отпитото - несподелено.


© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??