Влажно (На дъжд прилича самотата)
На дъжд прилича самотата,
душата - океан безбрежен,
ако искат, нека плачат небесата,
но нека е с гласа ти нежен!
Когато капят часове студени
и разпръсват прежните мечти,
събирам в длани капки изпотени,
от твойте хубави черти.
От морето расне красотата,
като тяло жадно и неутолено,
в река е буйна самотата
и отпитото - несподелено.
душата - океан безбрежен,
ако искат, нека плачат небесата,
но нека е с гласа ти нежен!
Когато капят часове студени
и разпръсват прежните мечти,
събирам в длани капки изпотени,
от твойте хубави черти.
От морето расне красотата,
като тяло жадно и неутолено,
в река е буйна самотата
и отпитото - несподелено.
© Милица Игнатова All rights reserved.
