17 dic 2019, 7:48

Влак 

  Poesía » De amor, Del paisaje
1858 4 7
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се -
примка връз разпрегната душа...
Релсите отмерват безпристрастно
секундите дорде сърцето разруша.
Мокро и солено - в ъгъла е свито
Оглушах в неспирните му крясъци
Пак кожата не ме побира..
Разпадам се на остри капчици ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??