NorwenaAldren (Доротея)
87 210
17.12.2019 г., 7:48 ч.

Влак 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
1736 4 7

Статист съм във живота си - 
той просто ми се случва. 
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла.. 

 

Стените на купето стягат се -
примка връз разпрегната душа... 
Релсите отмерват безпристрастно
секундите дорде сърцето разруша.

 

Мокро и солено - в ъгъла е свито

Оглушах в неспирните му крясъци

Пак кожата не ме побира.. 

Разпадам се на остри капчици

 

пронизващи седалките, стъклата;

Забиват се в небето и Луната, 

протегнала бледа ръка - 

нежно гали мойта страна. 

 

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ади! Пътуванията винаги ме вдъхновяват! Срещите с прекрасни хора, също 🖤
  • Когато се връщаме дотолкова вдъхновени...

    Прекрасна, както винаги!
  • Георги, благодаря за включването! Ще си я пусна да я изслушам 😊
  • Нова Генерация - Празен влак

    Червен е влакът през нощта,
    когато кара той съдбите ни,
    а ние сме на гарата,
    за да останем само зрители.

    Празен влак пред нас минава,
    ще го хванем ли до края,
    или просто ще вървиме,
    докато се изтощиме.

    Забравил своя син билет,
    ще те докосна за раздяла
    и тръгнал някъде напред,
    ще се превърна в точка бяла.
  • Благодаря, че се отбихте! 🖤
  • Нестандартна образност. Поздравление, Доротея!
  • Ех.... Прекрасно....
Предложения
: ??:??