Влак
Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..
Стените на купето стягат се -
примка връз разпрегната душа...
Релсите отмерват безпристрастно
секундите дорде сърцето разруша.
Мокро и солено - в ъгъла е свито
Оглушах в неспирните му крясъци
Пак кожата не ме побира..
Разпадам се на остри капчици
пронизващи седалките, стъклата;
Забиват се в небето и Луната,
протегнала бледа ръка -
нежно гали мойта страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
