17 дек. 2019 г., 07:48

Влак

Поэзия » Любовная, Пейзажная

2K 4 7

Статист съм във живота си -
той просто ми се случва.
В съзнанието ми бушува ураган;
Сред него нося се - безгласна кукла..

Стените на купето стягат се -
примка връз разпрегната душа...
Релсите отмерват безпристрастно
секундите дорде сърцето разруша.

Мокро и солено - в ъгъла е свито

Оглушах в неспирните му крясъци

Пак кожата не ме побира..

Разпадам се на остри капчици

пронизващи седалките, стъклата;

Забиват се в небето и Луната,

протегнала бледа ръка -

нежно гали мойта страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

NorwenaAldren (Доротея)

Благодаря, Ади! Пътуванията винаги ме вдъхновяват! Срещите с прекрасни хора, също 🖤

2019-12-17T10:12:04+02:00
written-springs (А.Д.)

Когато се връщаме дотолкова вдъхновени...

Прекрасна, както винаги!

2019-12-17T10:10:06+02:00
NorwenaAldren (Доротея)

Георги, благодаря за включването! Ще си я пусна да я изслушам 😊

2019-12-17T09:50:00+02:00
admin (Георги Колев)

Нова Генерация - Празен влак

Червен е влакът през нощта,
когато кара той съдбите ни,
а ние сме на гарата,
за да останем само зрители.

Празен влак пред нас минава,
ще го хванем ли до края,
или просто ще вървиме,
докато се изтощиме.

Забравил своя син билет,
ще те докосна за раздяла
и тръгнал някъде напред,
ще се превърна в точка бяла.

2019-12-17T09:46:35+02:00
NorwenaAldren (Доротея)

Благодаря, че се отбихте! 🖤

2019-12-17T09:02:19+02:00