9 sept 2021, 18:08

Влак без гара

  Poesía
490 0 1

Дължа ти шест, а давам петдесет.

Нормалното е ресто да ми върнеш.

Къде отиваш? Няма тука ред.

Клиенти с отношението пъдиш.

 

Четирдесет и четири са това.

Не е нормално толкова заблуда.

Живеем уж във правова страна,

а ти се правиш срещу мен на луда.

 

Шефа ти, се хили като пръч.

Навярно той, на кражбите те учи.

Къде е, питам, правовият лъч?

Волът още от телета суче.

 

Ще се оплача... Трябват пак пари...

Правото зависи от портфейла.

Добре е, казват, който си мълчи,

но гняв голям, душата ми разсейва.

 

Заплатата за днеска ти платих.

Утре друг ще бъде на Пангара.

Каква цена за този глупав стих!

Няма влак, строим обаче гара...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Правото зависи от портфейла."
    Адмирации за този стих! Дълбаеш!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....