Дължа ти шест, а давам петдесет.

Нормалното е ресто да ми върнеш.

Къде отиваш? Няма тука ред.

Клиенти с отношението пъдиш.

Четирдесет и четири са това.

Не е нормално толкова заблуда.

Живеем уж във правова страна,

а ти се правиш срещу мен на луда.

Шефа ти, се хили като пръч.

Навярно той, на кражбите те учи.

Къде е, питам, правовият лъч?

Волът още от телета суче.

Ще се оплача... Трябват пак пари...

Правото зависи от портфейла.

Добре е, казват, който си мълчи,

но гняв голям, душата ми разсейва.

Заплатата за днеска ти платих.

Утре друг ще бъде на Пангара.

Каква цена за този глупав стих!

Няма влак, строим обаче гара...