1 sept 2021, 0:26

Влак стрела

  Poesía
1.2K 0 7

Час, минута и секунда

образуват вечен кръг,

отброявайки живота,

приближавайки смъртта.

 

Но дали кръгът е вечен,

щом човек го е създал

и когато той изчезне,

циферблатът ще е спрял?!

 

А стрелките озвучават

устремения ни ход,

безпощадно управляват

надпреварата-живот.

 

Ако можех да превърна

две секунди във една

и до двайсет, не до десет

винаги да преброя...

 

Но уви е невъзможно

има строги правила,

а животът отминава

бясно, като влак стрела!

 

Всеки влак обаче спира

пътници за да качи.

През прозореца се взирай

и доброто потърси.

 

Че от него е родена

и секундата - живот,

аз и ти,и то,и всички-

целият човешки род!

 

И откриеш ли доброто,

знай, че всичко си открил

и пази го и прави го -

смисълът, че жив си бил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...