1 sept 2021, 0:26

Влак стрела

  Poesía
1.2K 0 7

Час, минута и секунда

образуват вечен кръг,

отброявайки живота,

приближавайки смъртта.

 

Но дали кръгът е вечен,

щом човек го е създал

и когато той изчезне,

циферблатът ще е спрял?!

 

А стрелките озвучават

устремения ни ход,

безпощадно управляват

надпреварата-живот.

 

Ако можех да превърна

две секунди във една

и до двайсет, не до десет

винаги да преброя...

 

Но уви е невъзможно

има строги правила,

а животът отминава

бясно, като влак стрела!

 

Всеки влак обаче спира

пътници за да качи.

През прозореца се взирай

и доброто потърси.

 

Че от него е родена

и секундата - живот,

аз и ти,и то,и всички-

целият човешки род!

 

И откриеш ли доброто,

знай, че всичко си открил

и пази го и прави го -

смисълът, че жив си бил...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....