Sep 1, 2021, 12:26 AM

Влак стрела

  Poetry
1.2K 0 7

Час, минута и секунда

образуват вечен кръг,

отброявайки живота,

приближавайки смъртта.

 

Но дали кръгът е вечен,

щом човек го е създал

и когато той изчезне,

циферблатът ще е спрял?!

 

А стрелките озвучават

устремения ни ход,

безпощадно управляват

надпреварата-живот.

 

Ако можех да превърна

две секунди във една

и до двайсет, не до десет

винаги да преброя...

 

Но уви е невъзможно

има строги правила,

а животът отминава

бясно, като влак стрела!

 

Всеки влак обаче спира

пътници за да качи.

През прозореца се взирай

и доброто потърси.

 

Че от него е родена

и секундата - живот,

аз и ти,и то,и всички-

целият човешки род!

 

И откриеш ли доброто,

знай, че всичко си открил

и пази го и прави го -

смисълът, че жив си бил...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....