19 ene 2014, 22:33

Влакове

  Poesía
835 0 5

Профуча през живота ми 

влакът експресен на дните...

Прощалната свирка

в ушите ми още звучи.

Тичах

след последния вагон на мечтите...

Жалко. Остър завой

от очите ми бързо го скри.

Сега чакам

на тази забравена гара

поне влакът на спомените 

да допълзи...

Тъжно пуша

последната си цигара...

И димът

оставя в устата ми

вкус на сълзи.

А там някъде, в далечината

със протяжен, кучешки вой

свирят

влаковете на тъгата.

Свирят.

И не ми дават покой.

Само

влакът на щастието го няма.

Движи се 

с един живот закъснение...

Добре, че влакът за Вечността 

не е измама.

И за всеки

пристига навреме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
  • един живот закъснение! Направо го закова! Много ми хареса!
  • Ех, прекрасно си го казала!
    Поздрав, Гълъбина!

    "Добре, че влакът за Вечността
    не е измама.
    И за всеки
    пристига навреме."
  • ...само да вметна, ако някой не знае, Гълъбина публикува отскоро в сайта, но има 3 стихосбирки зад гърба си и, съвсем не е от авторите, дето даращят всекидневно листа с графоманските си бъщолевения... та... не чакайте безброй отговори - коментари - четете! Определено Тя пише поезия...
  • Движи се
    с един живот закъснение...
    Еееехехх... страхотно си го казала...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...