Влакове
Профуча през живота ми
влакът експресен на дните...
Прощалната свирка
в ушите ми още звучи.
Тичах
след последния вагон на мечтите...
Жалко. Остър завой
от очите ми бързо го скри.
Сега чакам
на тази забравена гара
поне влакът на спомените
да допълзи...
Тъжно пуша
последната си цигара...
И димът
оставя в устата ми
вкус на сълзи.
А там някъде, в далечината
със протяжен, кучешки вой
свирят
влаковете на тъгата.
Свирят.
И не ми дават покой.
Само
влакът на щастието го няма.
Движи се
с един живот закъснение...
Добре, че влакът за Вечността
не е измама.
И за всеки
пристига навреме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
страхотно си го казала...