Влакове

19 янв. 2014 г., 22:33

Поэзия

686 0 5

Профуча през живота ми

влакът експресен на дните...

Прощалната свирка

в ушите ми още звучи.

Тичах

след последния вагон на мечтите...

Жалко. Остър завой

от очите ми бързо го скри.

Сега чакам

на тази забравена гара

поне влакът на спомените

да допълзи...

Тъжно пуша

последната си цигара...

И димът

оставя в устата ми

вкус на сълзи.

А там някъде, в далечината

със протяжен, кучешки вой

свирят

влаковете на тъгата.

Свирят.

И не ми дават покой.

Само

влакът на щастието го няма.

Движи се

с един живот закъснение...

Добре, че влакът за Вечността

не е измама.

И за всеки

пристига навреме.

ВаняИ (Ваня Иванова)

2014-01-30T10:50:44+02:00

!
valia1771 (Ивон)

2014-01-20T20:13:26+02:00

един живот закъснение! Направо го закова! Много ми хареса!
Sanvali (Санвали)

2014-01-20T14:58:19+02:00

Ех, прекрасно си го казала!
Поздрав, Гълъбина!

"Добре, че влакът за Вечността
не е измама.
И за всеки
пристига навреме."
argonyk (Димитър Никифоров)

2014-01-20T14:46:48+02:00

...само да вметна, ако някой не знае, Гълъбина публикува отскоро в сайта, но има 3 стихосбирки зад гърба си и, съвсем не е от авторите, дето даращят всекидневно листа с графоманските си бъщолевения... та... не чакайте безброй отговори - коментари - четете! Определено Тя пише поезия...
krchernev (Красимир Чернев)

2014-01-20T14:34:22+02:00

Движи се
с един живот закъснение...
Еееехехх... страхотно си го казала...